БЪЛГАРИЯ

 

    Република България се намира в Югоизточната част на Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. На север граничи с Румъния, на изток - с Черно море, на запад с Югославия, на юго-запад - с Македония, на юг - с Гърция, а на югоизток с Турция.

   Българите са древен народ. Българската държава на сегашната територия в Европа е създадена през 681 г. Оттогава името на страната не е променяно.

   Разположени на важния кръстопът между Европа и Азия днешните български земи са заселени от дълбока древност.

Всички народи, живяли по тези земи - траки, българи, славяни - оставят своя отпечатък в световната културна съкровищница.

 Българите наследяват тази висока култура и я  обогатяват със своя хилядолетен опит. Те дават на света своя календар, първата азбука на славянски език, създадена от братята Кирил и Методий, славяно-българският превод на свещенните книги, Мадарския конник.
 

 

 

 

 

 

 

 

 Една от най-големите ценности на България е нейната природа.  Планините, долините и горите изобилстват по земите ни. Бреговете на Черно море допълват живописната картина на един пейзаж, надарен с  изумително разнообразие от нюанси за своите почти 111 000 кв.км. площ. Днес България представлява това, което е останало от някогашното могъщо царство, заемало почти целия Балкански полуостров и граничило с три морета. Българите се гордеят със славното си минало.

Климатът в България е умерено-континентален с четири годишни сезона и средно-годишна температура 10.5 градуса. Най-студен е м. януари със средна температура 0 градуса. Средната температура на въздуха през лятото е 30 градуса, а на водата - 25 градуса.

 

 

   

Основни характерни черти на живата природа на страната са голямото видово богатство на растенията и животните и значителното им екологично и биогеографско разнообразие. Растителният свят на България наброява около 12 000 вида.

 Най-често срещаните животни са характерните за Европа - сърна, дива свиня, мечка, вълк, лисица, чакал, глухар, лешояд, врабче, смок и пр. В България се срещат около 40 000 вида безгръбначни животни, 659 вида гръбначни животни, 337 вида птици.

 

На последък  все повече се засилва  интересът към селския туризъм в ниските планински райони. Селата Широка лъка, Жеравна, Етъра, Арбанаси и Боженци са някои от местата в България, които не бива да пропускате да посетите.

  

 

 Крайбрежието на Черно море се промени невероятно много през последните десетина години.

От всички наши реки, само Дунав е достатъчно широк и дълбок, за да бъде използван за транспорт. Останалите са преди всичко напоителни източници с многобройни язовири, построени край речните корита, главно през 50-те години на XX в. Някои от реките във високите планински райони предлагат изключителни възможности за риболов, каране на лодки по бързеи или просто за чудесно прекарване сред природата.

Въздухът и водите на страната са едни от най-чистите в Европа.

 

    

 

Спелеологията е твърде популярна в България, като се има предвид многообразието от пещери, открити из цялата страна.

 

Маслодайната роза  -  българското съкровище            

Едно от нещата, които е прославило България през вековете е маслодайната роза. Тя е донесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск името Rosa damascena, известна у нас като казанлъшка роза.. Технологията за нейното обработване е взаимствано от източните страни Персия и Индия. Българските производители увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Това налага българското розово масло на междунарадния пазар още през XIII век. Основна технологична база на Розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета- гюлапхани. Многократна редестилация се извършва в така наречените аламбици- медни казани с вместимост около 120 л., групирани по няколко в дестилационна инсталация- гюлпана. В процеса на модернизация на технологията се преминава към пароотделяне, като се използват парни дистилационни казани. През 1935 започват да действат 100 частни и кооперативни розоварни инсталации. През ХІІ и началото на ХІІІ век розоварството се развива като основен поминък на населението в някои от Подбалканските котловини поради благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза, заради което българската маслодайна роза е с най-високо качество. Цветовете на казанлъшката роза съдържат около 0,04% етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Те се берат рано сутрин, когато съдържат най-много етерично масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 и 3000 кг. цвят се получава 1 кг. розово масло. То е незаменим компонент на най-хубавите и трайни парфюми у нас и в чужбина. Разпространява се и в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Пазарджишко, Пловдивско и други. В края на ІІ световна война в България има 88 розоварни инсталации.  До 1950 тя е най-големият износител розово масло в света. Днес център за розоварство е комбинатът "Българска роза" в Карлово с Цехове и в други градове.